В „Св. св. Константин и Елена“ започват събитията за празника на първия български курорт

Манастирът „Св. Св. Константин и Елена“ – първа спирка по стъпките на времето Има различни легенди за това кой, кога и поради какви причини е създал манастир точно тук, но несъмнено съществуването му е изиграло много важна роля в обособяването на местността като курорт и като любимо място за отдих и почивка. Близостта на манастира до Варна става и основната причина той да бъде преоткрит за цивилизования свят. Не е известно кога точно е основана обителта, но предания разказват, че още през ХІV век тук е живяло монашеско братство. Негови духовници, бягайки от ятагана на агаряните-мохамедани, намират убежище сред гъстите гори край морето и основават манастир, разположен сред живописна природа, гъста гора и хубава изворна вода.Още от средата на 19 век манастирът „Св. Константин“ бил познато и предпочитано място за отдих на варненци. Със зараждането на местността като курорт се свързват разходките и излетите на варненци до манастира в празничните дни. Най-оживено ставало в деня на светите равноапостоли Константин и Елена. През лятото местните чорбаджии идвали тук, за да прекарат горещите дни сред прохлада и във веселби. Посетителите идвали в манастира не само за почивка, а и за подобряване на здравословното им състояние сред природата, морето и лековитите минерални извори.

Княз Александър I Батенберг – първи високопоставен курортист в Св. Константин

След Освобождението на България през 1878 година Великото народно събрание избира първия български княз – Александър І Батенберг. Князът обичал да идва във Варна, познавал околностите на града. Батенберг посещава за първи път Св. Консткантин през август 1880 година и така става първият високопоставен курортист на манастира, което също допринася за развитието на региона като морски курорт. От своя страна той е с изключително значение за развитието на страната още в края на 19 век, когато се лансира идеята град Варна да се превърне в лятна столица на Княжество България. През 1882 г. се създава двореца Сандрово, по-късно преименуван на Евксиноград.

Първите курортисти

През 1899 манастирът „Св. Константин“ и стопанството към него стават собственост на Областния съвет на Варна. Градската управа започва да търси нови пътища за развитието му и така през 1907 година се стига до решението местността около манастира да се превърне в курорт. Започва ремонтирането и разширяването на старите полуразрушени манастирски сгради. Първият „хотел“ става винарското училище, чиито класни стаи са ремонтирани и пригодени да приемат туристи. Първите летовници идват през 1908 г. Това събитие слага началото на курорта и на морския туризъм в България.

Създаването на парка

Гордостта и красотата на новоизградения курорт Св. Константин става и новосъздаденият парк, който включва интересни дървесни видове, храсти и красиви цветя, оформени в привлекателни паркови площи. С развитието на зеленото му богатство е свързано името на чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шьонбур и Белведере във Виена и със създаването на морската градина във Варна. Най-старото дърво на територията на курорта днес е над 100-годишен полски бряст (Ulmus campestris), който се намира в двора на Международния дом на учените „Жолио Кюри“ и се ползва със статут на защитено дърво.

Детски санаториум

Най-големият детски санаториум на Балканите е бил в курорта Св. Св. Константин и Елена Две са имената от историята на Варна, които са свързани с курорта Св. Св. Константин и Елена и допринасят най-много за изграждането на престижа му още в края на 19 в. Това са професор Параскев Стоянов – основателят на морелечението и калолечението в България и д-р Александър Недялков – управител на Държавния детски морски санаториум „Царица Елеонора“ в курорта.

Мечтата на проф. Стоянов била да организира край морето санаториум за деца, застрашени от костно-ставна туберкулоза. Това се случило през 1908 г. когато в курорта Св. Константин и Елена започва строежът на сградите на санаториума. Лично царица Елеонора, която през последните години от живота си живее в двореца Евксиноград, участва в изграждането и обзавеждането на санаториума не само с морална подкрепа, но и с лични дарения. Лечебното заведение официално отваря врати през 1909 г. и става най-големият детски санаториум на Балканите, който приема деца от цялата страна. Санаториумът се намирал до самия морски бряг сред зеленината на парка. Основни за лечебното заведение стават принципите на въздушното лечение и закаляване, морелечението и калолечението. След като тук са излекувани хиляди болни деца, а състоянието на стотици е значително подобрено, „Св. Св. Константин и Елена“ придобива славата на първата морска климатична станция в България. В наши дни курортът предлага богато разнообразие от лечебни програми, в които се използват всички познати фактори за въздействие на морето и термалните води върху здравето и укрепването на човешкото тяло.