Иво Тонев: Пътуването не променя света, а променя мащаба на човека

Асен ВЕЛИНОВ

София. „Турлидерът не е човекът, който говори най-много. Той е човекът, който усеща кога групата е уморена, кога е притеснена и кога просто има нужда от кафе и десет минути тишина.“

С тези думи Иво Тонев описва професията, която през последните години го отвежда на пет континента – от Азия и Африка до Южна Америка и Австралия. Завършил туризъм и икономика, преминал през хотелиерството, ресторантьорството и наземното обслужване на летище, днес той води български групи в над 20 държави по света и наблюдава отблизо как се променя българският турист и как изглеждат далечните дестинации отвътре.

Пътят към професията не започва внезапно. „Не става изведнъж. Става бавно, през много различни роли и много летища“, казва той. Работата на летището го научава, че пътуването не започва от дестинацията, а от организацията. Един закъснял багаж или изпусната връзка могат да променят настроението на цяла група.

Живял е в десет държави и е посетил около седемдесет. Това му помага да гледа на всяка страна не като турист, а като човек, който трябва да разбере как функционира мястото – как реагират хората, кое ги успокоява, кое ги изнервя и какво е „нормално“ в съответната култура. От три години води активно групи до различни точки на света. „Една група не се води само по програма. Води се по ритъм и по усещане.“

Според него българският турист през последните години е станал по-уверен, по-любопитен и с по-висока покупателна способност. Ако преди пътуванията са били предимно в рамките на Европа, днес все повече хора избират Африка, Азия и Южна Америка. Безвизовият достъп до голяма част от света и по-силният български паспорт променят нагласата – въпросът вече не е „дали е възможно“, а „кога да отида“.

Наред с това се появява желание за по-дълбоко опознаване на култури и религии, а не просто „отбелязване“ на нова точка на картата. Интересът към будизма, към местните традиции и начина на живот расте. Социалните мрежи също оказват влияние – по-възрастните следят Facebook и препоръки от познати, а по-младите черпят идеи от TikTok и Instagram. Но когато се качат в автобуса, всички търсят едно и също – усещането, че са видели нещо истинско, а не просто място за снимка.

Повечето му групи са хора между 50 и 70 години – поколение, за което пътуването е награда. Те държат на сигурността на организираната програма и на водач, който говори български и поема логистиката. По-младите туристи са по-гъвкави, по-често се отделят и импровизират. Разликите личат и в навиците за пазаруване – по-възрастните обичат да се връщат с реални сувенири и подаръци, докато по-младите по-често снимат, сравняват онлайн и купуват по-късно.

Сред дестинациите, които изненадват най-силно българските туристи, Иво Тонев посочва Китай. Очакванията често се разминават с реалността. Туристите се впечатляват от чистотата, подредения трафик, мащаба на инфраструктурата и модерността на градове като Шанхай. Южна Америка също изненадва – с европейската атмосфера на Буенос Айрес и драматичната география на Рио де Жанейро. Почти всички посочват водопадите Игуасу като едно от най-силните природни преживявания.

За Африка той подчертава, че най-честата грешка е възприемането ѝ като едно място. Континентът е огромен и разнообразен. Южна Африка, Ботсвана и Зимбабве са сред популярните маршрути заради добре развитата туристическа инфраструктура и природните чудеса като Виктория. Нараства интересът и към по-сурови, но автентични дестинации като Етиопия, Мадагаскар и Намибия.

Австралия и Нова Зеландия са дълги и скъпи пътувания, но именно това кара хората да ги избират организирано. Сложната логистика, вътрешните полети и различните климатични зони изискват добра структура. За много туристи това са мечтани маршрути, планирани с години. „Далечните мечти се помнят по-дълго“, казва той.

Най-напрегнатите ситуации почти винаги са свързани със здравословни инциденти – счупен крайник, високо кръвно, внезапно прилошаване. „В такива моменти екзотиката изчезва и остава само организацията.“ Турлидерът се превръща в координатор между болници, застрахователи и местни партньори. Спокойствието е ключово – ако водачът се паникьоса, групата се паникьосва двойно.

В някои държави безопасността изисква повече дисциплина – например в Южна Африка и Бразилия, където трябва да се избягва демонстрирането на скъпи вещи и самостоятелното движение в непознати квартали нощем. В други, като Индия или Камбоджа, страхът често идва от непознатото, а не от реален риск.

Една от най-честите грешки на туристите извън Европа е сравняването с познатия модел. „Не да сравняваш, а да наблюдаваш. Не да оценяваш, а да разбираш“, обобщава той. Според него истинското пътуване започва, когато човек приеме разнообразието като норма.

Китай поставя и дигитални предизвикателства – част от познатите приложения не работят, плащанията са почти изцяло безкасови, а дигиталните портфейли доминират. Подготовката предварително – за VPN, местни приложения и алтернативи – намалява напрежението. След първоначалния шок много туристи осъзнават, че това е поглед към бъдещето.

Навиците за плащане също се различават по поколения. По-възрастните предпочитат кеш и физическа валута, докато по-младите разчитат на карти и мобилни приложения. Най-разумният подход остава комбинацията – карта, малко кеш и добра предварителна информираност.

В куфара за далечно пътуване задължително трябва да има дрехи за различни климатични условия, лични медикаменти и място за спомени. „Хората винаги подценяват колко неща ще поискат да си донесат обратно“, казва той. Най-често носят твърде много дрехи, които остават неизползвани.

Груповата динамика също влияе силно върху преживяването. Приятелствата се раждат в автобуса, на обща вечеря или при споделено усилие. Напрежението най-често идва от умората. Малка пауза, ясна информация и малко хумор могат да върнат ритъма.

Фестивалният туризъм е ниша с потенциал, но изисква сериозна логистика. Карнавалът в Рио е изключение – той сам по себе си е причина за пътуване. Други събития като Китайската нова година или Диуали обикновено се комбинират с по-широка програма. Фестивалът усилва преживяването, но усложнява организацията.

Най-трудното в професията остава невидимото – постоянната координация, адаптацията към различни култури и часови зони, решаването на проблеми в движение. Турлидерът няма право на „jet lag“ в програмата. „Групата трябва да усеща спокойствие. Дори когато вътрешният часовник още спори с часовата зона.“

На хората, които се колебаят дали са „готови“ за далечни пътувания, той казва, че никой никога не е напълно готов за непознатото. Организираната рамка намалява притесненията, но решението трябва да бъде лично. „Понякога ‘готов’ означава просто ‘решил’.“

След толкова континенти той стига до извод, че хората по света са едновременно еднакви и различни. Навсякъде търсят спокойствие, сигурност, смисъл и уважение. Разликите са в ритъма и детайлите, не в същността.

Ако трябва да се върне някъде не като турлидер, а като обикновен пътешественик, избира Южна Америка – Аржентина и Бразилия, както и Китай в Азия. Без график, без автобус, без часовник.

Моментът, в който пътуването се превръща от почивка в промяна, според него настъпва на летището на връщане. „В самолета хората вече не говорят за снимки. Говорят за усещания.“ Пътуването не променя света, казва Иво Тонев, а променя мащаба на човека. И когато се върнеш, разбираш, че не си същият, който е заминал.

Материалът Иво Тонев: Пътуването не променя света, а променя мащаба на човека е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.