Конкурс за детски разказ “Моето пътешествие”: Родопска мистерия със самодиви, мамник и костур

Конкурсът за детски разказ „Моето пътешествие” на информационна агенция Bgtourism.bg продължава да вдъхновява все повече талантливи млади автори. Третото издание на инициативата вече е в ход, а първите участници видяха своите пътеписи публикувани на страниците на медията.
И тази година конкурсът има за цел да насърчи децата да разкажат по свой неповторим начин истории от пътуванията си в България и по света, като развиват своето въображение, наблюдателност и творчески талант. Участниците и техните семейства могат да изпращат разказите на редакционния адрес office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще разгледа всички материали, а най-впечатляващите ще бъдат публикувани и отличени с награди. Крайният срок за участие е 1 ноември 2026 година.
Днес пътуването е към сърцето на Родопите. Последвайте Крис, Дейви и Божката в тяхното приключение със самодиви, мамник и костур!

Как древните легенди оживяват край язовир Доспат

Питате се какво е общото между самодиви, мамник и костур?
Отговорът на този въпрос е заключен в едно приключение, което изживяхме с тате и приятели на язовир Доспат това лято.
Но за да разплетем загадката, с която започнахме, трябва да тръгнем от самото начало на пътешествието.

Ранобудните рибари

Станахме много рано сутринта и хванахме един от първите влакове от родния Перник към София. С тате потеглихме от Централната гара, а следващите двама от групата, моите приятели и връстници Дейви и Божи, се присъединиха към нас малко по-късно. Качиха се на влака от спирка Даскалово.
Добри, който е един от най-добрите рибари в България и спортен журналист, ни чакаше на уговорено място в столицата, близо до метростанция “Интер Експо Център“. И така, след кратко пътуване с влак и метро отидохме навреме за срещата с Добри в София.

Вкусът от “едно време”

Първата ни спирка бе село Карабунар, откъдето се запасихме с домашни продукти за първата ни вечер на язовира. Напълнихме багажника с домати, сирене, кашкавал, вкусни мезета и свински пържоли. Оставаше ни още час и половина път през живописни местности към красивия родопски язовир Доспат.

Когато пристигнахме, уютната вила, в която щяхме да прекараме следващите си дни, вече ни очакваше.

Набързо разопаковахме багажа и се спуснахме към язовира, за да направим първото си мятане за деня. Тръпката беше най-силна при Божи, защото за първи път хващаше въдица. За щастие проработи късметът на начинаещия и Божката хвана приличен брой риби. Кълвеше най-вече костур, но се надявахме и на бонуси. Въпреки прогнозите за мрачно време, слънцето весело печеше, напук на синоптиците.

Тъжна загуба от “Дъртаците”

Със свито сърце трябва да си призная, че преди вечерята преживявах и едно разочарование. Паднахме на мач от тате и Добри, отбора на “Дъртаците”. С Божи и Дейви доминирахме на зелената поляна, която беше нашият футболен терен, но опитът си каза думата за крайния резултат.
Малко по-късно дойде време за вечеря. Костурът беше най-важната и вкусна част от менюто. Всички заедно гледахме мача от втория предварителен кръг на Шампионската лига между „Левски” и първенеца на Румъния “Университатя” (Крайова). “Сините” спечелиха с 1:0.

Мит или реалност?

Но това съвсем не беше краят на вечерта.
Когато луната се спусна над митичните Родопи и небето се покри със звезди, оживяха старите легенди от древни времена. Завързаха се разговори за горски духове и за мамник, зъл дух от народния фолклор.
И тогава… Изведнъж на прозореца се показа сянка, издаваща странни звуци! Вече бяхме чували какви ли не истории за върколаци и караконджули. Дали пък не беше самият мамник? Ами ако търсеше любимата си самодива в горичката до вилата ни? Бяхме ли в безопасност?

Загадката е разкрита

Мистерията скоро се разбули. Не беше мамникът, а нашият другар Добри, който бе решил да се пошегува с нас и да се опита да ни уплаши. Ще бъда честен с вас и ще призная, че му се получи доста добре.
Сега, когато вече не ни беше страх, с момчетата се посмяхме от сърце на случката. Скоро след това всички се унесохме в сън, уморени от приключения.
Следващият ден също беше прекрасен – риболов, игри и вкусна храна. На връщане към дома разгледахме музея във Велинград, откъдето се сдобихме с книжка за 100-те национални туристически обекта. Към кой от тях ще се насочим за следващото приключение? Предстои да разберем, но го очакваме с нетърпение!

Материалът Конкурс за детски разказ “Моето пътешествие”: Родопска мистерия със самодиви, мамник и костур е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.