04.01.2023 0 коментари

Къмпинг туризмът в България търпи бурно развитие

Ставаме все по-атрактивна дестинация за един от най-екологичните видове туризъм

Къмпинг туризмът в България търпи силно развитие през последните години. В момента има повече на брой къмпинги, отколкото през 80-те години на миналия век, съобщава сп. DESTINATIONS- ultimate guide for your holiday. Изданието посочва, че нивото им също става все по-високо. България наваксва изоставането си от развитите европейски държави в този сектор. Имаме специализирана медия за къмпинг туризъм – www.camping.bg, ежегодно печатно и електронно издание – Къмпинг пътеводител на България, а от пролетта на 2022 г. и професионална организация на собствениците на къмпинги – Асоциация на къмпингите в България. Всичко това прави страната ни все по-атрактивна за европейските туристи. Проблем остават лошите пътища у нас, чистотата и до известна степен – редът и сигурността.

Пандемията от 2020 г. даде силен тласък на всички дейности на открито и в това число на къмпинг туризма. Според Евростат, посещаемостта на къмпингите в ЕС през 2020 г. е била с минимален спад от целия сектор туризъм. В някои държави, в това число и България, дори има ръст на нощувките в къмпинги, в сравнение с предходната 2019 г. Предварителните данни за 2022 г. показват, че резултатите на къмпингите у нас са сходни с тези от може би рекордната 2021 г.

Гостите в къмпингите са основно от България, Румъния, Германия, Чехия, Полша, Франция, Нидерландия, Белгия, Великобритания, Италия. Чуждите туристи идват у нас основно с кемпери, по-малка част с каравани и палатки.

През всяка от последните години в България се откриват поне по 5 нови къмпинга. Като логична последица от пандемията през 2022 г., новите къмпинги са вече над 15, а следващата 2023 г. се очаква да бъдат открити още поне толкова. Това се явява ръст от около 8-10% на година.

От над 150 места у нас, които предлагат настаняване за кемпери, каравани и палатки, около 40% се намират по Черноморието, докато мнозинството са във вътрешността на страната. Географски те все още не са разпределени равномерно по цялата ни територия. Така например, в Североизточна България, областите Плевен и Ловеч, както и Източни Родопи, в които има голям туристически потенциал, липсват къмпинги. В останалата част на страната са се обособили някои райони с концентрация на къмпинг зони, като Велико Търново – Габрово, поречието на Струма, Западни Родопи (Велинград, Батак, Сърница, Доспат), както и Подбалкан – от Казанлък до Сливен. Вижда се тенденция и за откриване на т.нар. кемперстопове. Това са тип паркинги за кемпери, които предлагат достъп до електричество, вода, санитарен възел, а често и пералня и канал за отпадни води. Доскоро в София нямаше място за отсядане на такъв тип туристи, а към момента съществуват поне 5 кемперстопа в рамките на самия град.

Същевременно нивото на туристическата услуга по къмпингите у нас става и все по-висока. В общия случай новооткритите къмпинги са изградени по европейски стандарти и разполагат с модерна инфраструктура, поддържат висока хигиена. Едни от най-харесваните от туристите са Термален къмпинг Велинград, Къпиновски манастир (Търновско), Алба (Казанлък), Глемпинг Алианс(Пловдив), Велико Търново, Айлякъ (Черноморец), Шкорпиловци и други.

И докато в България все още се дебатира относно това какво е свободно къмпингуване и къде и как може да се практикува, то този въпрос в по-голямата част от Европа отдавна е решен. Можем най-общо да разделим моделите на 3 вида – рестриктивен, свободен и междинен. Приблизително те отговарят и на географското разделениена континента на север и юг. Докато масово на юг е забранено свободното къмпингуване (Португалия, Испания, Италия, Словения, Хърватия, Гърция), то Финландия, Норвегия и Швеция се рекламират пред света с това, че свободно може да отседнете сред природата. Но дори и в страните със свободен режим има редица изисквания към територията и продължителността на престоя. Обикновено се допуска максимално до 2 денонощия престой на едно място.