27.09.2023 0 коментари

Селският туризъм – връщане към корените, търсене на непознати преживявания и бягство от рутината

Все повече села се открояват на туристическата карта на България със своята автентичност, с оригиналните си продукти и здравословните си храни. Какво означава селски туризъм, какви преживявания предлага той, кои са най-интересните дестинации? Отговорите на тези въпроси търсим от Гергана Кабаиванова – инициатор на първите фермерски пазари в малките и големи градове на страната. Чрез своите проекти тя се стреми да подобри бизнес средата за предлагане на местни храни, както и да развие гастрономическия селски туризъм у нас.

„Селският туризъм набира все по-голяма популярност и още по-изненадващо е, че се развива в паралелна и взаимодействаща си тенденция с цифровизацията, изкуствения интелект и персонализирането на туристическите услуги“, споделя Гергана Кабаиванова.

„По-строго погледнато, селският туризъм е този, при който туристите прекарват времето си в селските райони, като се настаняват и хранят в нехотелски места – предимно в къщи за гости с или без ферми, ползват се пряко от гостоприемството на местната общност, участват в традиционни преживявания и опитват местната кухня.

Също така, селският туризъм е алтернативна форма на масовия, която обобщава в себе си винения, културния (по-конкретно етно), планинския и велотуризъм. Отнася се към микро и малките предприятия, както и към физическите лица, осъществяващи туристически дейности, в т.ч. преживявания.

Количествените показатели, с които се характеризира, са в две групи. При нехотелските места за настаняване в селските райони се следят: брой места, брой нощувки за период и за гост, брой места с изхранване, брой места с ферма и брой места, предлагащи преживявания. При местата и лицата, предлагащи преживявания, количествените показатели, по които се проследяват тенденциите, са: вид, честота и продължителност на дейностите.

Основните качествени показатели, свързани с развитието на селския туризъм, са: участие на местната общност и власт, въздействие върху качеството на живот и средата в селата, съхранението на културното, гастрономическото и природното наследство“, допълва Кабаиванова.

Тя посочва, че от гледна точка на фермерите, селският туризъм е възможност да се срещат лично с потребителите на продукцията им, за да градят доверие към тях. Потребителите им пък получават в допълнение уникални и непознати преживявания, различни от забързаното ежедневие в града. Гостувайки в селата, те намират живописни и разнообразни гледки през всички сезони, интригуващи и чисто човешки истории, обичаи, досег с хората, натурални аромати – накратко, чиста и сърдечна емоция.

За местните общности тези гости също са ценни, защото могат да им демонстрират традиции и занаяти, както и да подобряват социалните си услуги като транспорт, медицински грижи, аптеки, фризьорски, козметични салони и пр.

Иван Грошев: Програмата за финансиране на маркетингови дейности на туристически услуги в черноморските общини е неотложна за България

„За големите хотели преживяванията, които осигурява селският туризъм, е отлична възможност да удължат престоя на гостите си с минимум една нощувка, и то целогодишно. Ето защо, да се говори за автентичност на дестинациите става все по-важно и спешно. За радост виждам, че това се случва и все повече хотелите търсят взаимодействие с местните общности и култура – искат да се впишат в селския туризъм“, споделя Кабаиванова.

„Говорейки за „странната прегръдка“ с иновациите и технологичното бъдеще на човечеството, селският туризъм „кликва“ на по-висшите форми на личностно развитие и себепознание. Тук е мястото да кажа, че е загубена кауза да се гледа на традиционната гастрономия и занаятчийство като на възможност за пресъздаване на автентични продуктови производства. Нито почвите, нито семената, нито климатът, нито човешкото отношение са същите, като преди 100 години. Запазването на селската култура и гастрономия обаче ни носи съвсем друга ценност – познание за корените ни, за автентичната българщина, за разбирането за общността, за непреходното и за самите нас. Вероятно това звучи много абстрактно и философско, но именно извисяването на личността и хуманността, подпомогнати от новите технологии в баналното ни ежедневие са бъдещето, към което дерзаят децата ни. Тук е и мястото да отбележа наблюденията ми, че Gen Z попива селския туризъм с много по-широко отворени възприятия от масовия турист на възраст 50+“, каза още експертът в селския туризъм в България.

Тя е категорична, че селският туризъм е win-win-win модел с вдъхновяваща перспектива. Още по-хубаво е, че той е най-естествената възможност за България да се ребрандира като световна дестинация за качествен туризъм – имаме всички дадености и идеалното време за това!

Защо да тръгнем на селски туризъм в България и какво ще получим?

Има хиляди причини България да е вашата следваща селска туристическа дестинация. Страната ни е изключително богата на история, култура, природа и общности, които са добре запазени в малките населени места. Не е само на снимки – още по-живописно е, когато го видите с очите си! В българските села ще намерите непринуденост, чиста природа, кристално чисти води, медитираща тишина, вкусна храна и домакини с отворени сърца. Търсете местното, попитайте за селските гозби, седнете на една меса с местните, побъбрете си, прегърнете се.

Какви преживявания могат да очакват любителите на селския туризъм в България?

Очаквайте неочакваното! Точно така, защото гмурнеш ли се веднъж в българското село, достигаш до изумителни находки, които са истински съкровища. Някои от най-популярните преживявания на село са пешеходни и вело турове до местни забележителности извън утъпканите туристически пътеки, които разкриват непознати легенди и гледки. Сред най-популярните програми са и тези, свързани с дегустацията на вино. Дегустациите на местна ракия са силно пренебрегнати, при все това, че вече има немалък брой местни крафт производители.

Все по-търсени стават и преживяванията, включващи традиционна местна гастрономия и облекло, включително тъкане на черги, плетене на чорапи, бране на земеделска продукция и др.

Популярни са и общностните туристически формати – селските празници и фестивали, които дават възможност на туристите да се запознаят с местната култура.

Виненият туризъм в България – многообразие, ексклузивност и вълнуващи емоции

Интересни дестинации

Когато говорим за селски туризъм в България, следва да признаем първо място на Родопите, от където той е възникнал. В село Момчиловци са отворени първите къщи за гости, предлагащи и прочутата родопска кухня. И днес в почти всяко родопско село ще ви посрещнат топло с легло, пататник, плетени терлици и вълнуващи истории от близкото минало, особено в граничните села.

Много митове и легенди са разказани за Родопа планина, много песни са ѝ посветени и много родопски кулинарни традиции са заели място в националната ни кухня.

Нашето пътешествие от Западните до Източните Родопи ни отвежда в поне три интересни дестинации. Първата ни спирка ще е Рибново – шареното, живо село на ръбчето на Родопите, което пази вековен сватбен обичай от езически времена.

Традиционната рибновска сватба е истински празник за цялото село, а подготовката за нея започва още от детските години на младоженците. Родителите на момичето събират чеиза ѝ, който трябва да съдържа цялото необходимо имущество за бъдещото семейство. Семейството на момчето пък има грижата да осигури дом за младите. Чеизът се изнася пред къщата на момичето в деня на сватбата, за да бъде разгледан от всички. Шарените черги, китеници, покривки и пердета създават цветна и празнична атмосфера.

В първия ден от сватбата момчето черпи своите роднини, а за момичето пък свекървата изпълнява ритуал с къносване на ръцете.

Вторият ден от сватбата е посветен на момичето и нейния роднински кръг. Тогава се изпълнява ритуалът Гелина (от турски „булка“), при който лицето на невестата се намазва с бял крем и по него се изписват красиви фигури на цветя и орнаменти от пайети („пулчета“). Вярва се, че тази своеобразна маска скрива красотата и невинността на момичето от света, тя остава неуязвима на хорската завист и зли уроки и така влиза в дома на момчето – новото ѝ семейно огнище.

След Рибново отиваме в село Могилица, където ще научим за традицията на Родопския кус-кус.

От много далечни времена кус-кусът произхожда от берберите и както много други древни храни, у нас той навлиза от Близкия изток. Днес малко познаваме този продукт, за разлика от широко употребявания италиански „кус-кус“ – паста, която всъщност в Италия се нарича пеперини, ачини ди пепе или пиомби. Звучи невероятно, но именно древната близкоизточна техника за „свиване“ на кус-кус е запазена като жива традиция в Могилица и в днешно време домакините продължават да я поддържат.

Нещо повече и нещо съществено – хората в района отглеждат стар местен сорт къса царевица, която наричат „бързика“, защото зрее бързо, а това е важно за късото планинско лято. Сушат я и после я смилат на каменен хромел, след което се получава грубо смлян грис.

„Семето“, от което ще се „роди“ кус-кус, започва още от намерението за приготвянето му. Той рядко се прави от сама домакиня. Най-често се организират междусъседски сбирки, а процесът изисква чисти помисли и задружност.

Пътешествието ни завършва в Мандрица – албанското село на края на България. Според легендите, то е основано от трима братя православни албанци, бежанци от Северен Епир. Те били едри скотовъди и мандраджии, които приели да снабдяват с продоволствие турската войска. В знак на благодарност беят им дал земя.

Мандрица/Снимки Личен архив Гергана Кабаиванова

В началото на 20-и век населението на селото е достигало 3 500 души. Мандричани се гордеели със своя икономически растеж и висок стандарт на живот. В селото имало 20 манифактури за производство на бубено семе, 4 мелници, тухларна, леярна за камбани, бъчварница, бояджийница, множество таханджийници, имало е и предприятие за газирани напитки. Също така е имало 3 училища – едно мъжко, едно девическо и една детска градина. Най-малките жители на селото проплаквали за първи път в модерната за времето си клиника, която се помещавала в къщата на гинеколога д-р Атанас Пейдикидис, един от малкото висшисти в този край.

Днес в това историческо село живеят шепа възрастни хора, които обаче стоически пазят безценно богатство – автентична арванитика, стар албано-тоски диалект, на който масово са говорели жителите на селото, преди експатрирането на гръцките православни християни през 1913 г.

Интересна дестинация за селски туризъм е и Кюстендилският край. Само на час път от София, селата Раждавица и Шишковци, вдъхновили най-добрите шедьоври на великия Владимир Димитров-Майстора, предлагат пищна природа, вкусна храна и удивителни традиции. Там можете да опитате Раждавичка боза и Кюстендилски зелник – една от най-богатите български баници. Можете да се облечете в прекрасната Кюстендилска носия и да си направите снимки насред отрупаните с плод дървета – също като в портретите на Майстора.

Кюстендил е и дестинация, в която можете да съчетаете селски приключения с отлични балнео и СПА хотелски услуги, а през зимата да се насладите на ски център Осогово и зимните спортове, предлагани там. Сред отличителните дестинации за селски туризъм е чудният район на Чепеларе със своите китни селца Хвойна, Проглед, Павелско, Забърдо и др.

Проглед/Снимка Руслан Йорданов

Като интригуваща нова дестинация за селски туризъм се очертава и поречието на Дунава. Тутракан е удивителен със своята запазена Рибарска махала и етнографска сбирка, изненадваща с историите за рибарите и техните съпруги, прокарали първите съвременни модни тенденции в облеклото на българките. Оттам, ако се спуснете по реката с моторна лодка, можете да стигнете до близките села, за да опитате вкусна рибена чорба и да наблюдавате многообразието от уникални водоплаващи птици, привлечени от Виа Понтика, минаващ точно над тези земи. Районът привлича и все повече почитатели на вело туризма, заради развиването на маршрута Евро Вело 6, свързващ Черно море с Атлантическия океан.

Емблематични събития и фестивали

В България се организират редица празници и фестивали, които са част от календара на селския туризъм. Празникът на розата е един от най-големите и най-значимите от тях, посветен на красотата и цветята, пролетта и благоуханието на безценната казанлъшка роза. Той се провежда ежегодно в началото на юни, по време на розобера, в град Казанлък и околностите му. Посетителите могат да се включат в традиционния розобер и да научат повече за процеса на производство на розово масло. В целия район се организират базари на розови продукти и занаятчийски стоки, провеждат се концерти, театрални представления и фолклорни изпълнения.

Всеки август пък в Жеравна се провежда Фестивал на фолклорната носия. Уникалното събитие събира хора от цял свят, за да празнуват красотата на българската култура и традиции. Посветено е на народната носия, фолклорната музика, танци, песни и обичаи от цяла България. В продължение на три дни селото се превръща в жив център на българщината. Улиците се изпълват с хора, облечени в носии, а в домовете на местните жители се приготвят традиционни ястия.

Празникът на домашните сирена в Черни Вит е ново вълнуващо събитие, което тази година ще се проведе за трети път и се очертава да се превърне в хит за туристите – гурмани. То дава форум на занаятчии от цялата страна, които идват, за да представят продукцията си от различни видове домашно сирене, приготвени по автентични рецепти.

Зарица Динкова: За мен е изключително важно да започнем да говорим за съотношението цена-качество на продукта

Очарованието на селския туризъм е в самостоятелните малки кокетни местенца, скрити от шума и цивилизацията. У нас има запазени автентични ансамбли от селски къщи, в които културата, гастрономията и атмосферата са съхранени през вековете. Един такъв комплекс безспорно е Ковачевица в ъгълчето на Родопите. Там туристите могат да се потопят в старото възрожденско време и да опитат истинска местна храна и вино.

Малки съкровища са и селата Медвен, Старо Стефаново, Могилица, Крушуна и Върбово, където със сигурност ще усетите старите корени.

След Ковид-19 пътуванията в цял свят се промениха и доведоха до възход на селския туризъм. Хората започнаха да ценят и да търсят връзката с природата в малките населени места, след като бяха в изолация заради пандемията. Днес пътешествениците мечтаят за повече места на открито, които предлагат автентични преживявания, по-голямо спокойствие и почивка от забързаното ежедневие.

Много села възприемат туризма не само като възможност за популяризиране на своите ценности, култура и продукти, но и като двигател за развитието на дестинациите, като възможност за работни места и доходи.