Мала Азия, записки от вечността: Храмът на източния мъдрец Руми и танцът на дервишите

Храмът в Коня събира пътешественици от цял свят

Ако светът е сцена, на която всички ние сме актьори, някои от най-важните действия от историята на човечеството се разиграват в Мала Азия. Загадъчни цивилизации са оставили тук своя отпечатък, велики пълководци са влизали в кървави сражения, светци и духовни водачи са кръстосвали прашните пътища на древността и животът на мнозина е бил постоянна борба за оцеляване.

Но пътешественикът от XXI век е галеник на съдбата, който в рамките на броени дни може да премине по стъпките на хилядолетна история и да вкуси от най-модерните постижения на времето, в което живеем. Всичко това е част от програмата на „Премио Травел“ – „Кападокия – чар и мистика“, а репортер на Bgtourism.bg беше част от информационния тур. В поредица от три материала ще ви разкажем за някои от най-интересните места от пътешествието и започваме с храма на източния мъдрец Руми и танца на неговите последователи – дервишите.

Кристиан ИВАНОВ

Коня, Турция. „Видях много хора без дрехи на гърба си и много дрехи без хора в тях“, въздъхва източният мъдрец Джалал ал-Дин Мухаммад Руми, завещал на света своето духовно богатство през XIII век. Но дали думите на философа не са пророчество за живота осем столетия по-късно, когато човешката суета превръща гигантските търговски центрове от стъкло и бетон в храмове на една епоха, лъскава отвън и опустошена отвътре?

Такива въпроси си задава човек, пристъпвайки прага на мястото, където е живял и се е преселил във вечността Руми. Някогашният манастир в Коня, наричан дергях, днес е превърнат в музей и се посещава от хора от цял свят с различна раса и религия.

Домът на Руми е част от програмата на „Премио Травел“ и първа спирка по пътя от Анталия към Кападокия.

Храмът на Джалал ал-Дин Мухаммад се намира в прегръдката на малък парк с красиви зелени площи, пейки за почивка, заведение със задължителното турско кафе и магазин за сувенири. Охраната е дискретна. Без да се набиват на очи, служителите осигуряват ред и спокойствие сред пъстрото множество от туристи, въоръжени с телефони, фотоапарати, камери и стикове за селфи.

В малки каменни стаички, където няма място за повече от няколко човека, се пазят различни артефакти от живота на дервишите – мистичните последователи на учението на Руми. Пространството е ограничено и това дава възможност на посетителя поне за малко да се откъсне от шумотевицата навън, съзерцавайки реликвите.

Как учението на Руми успява да оцелее през вековете?

Историята започва в град Белх, днешен Афганистан, където през 1207 година се ражда Джалал ал-Дин Мухаммад, наречен по-късно Руми. Бащата на Руми – Баха-е Велад, е един от най-уважаваните духовни водачи в своята общност и изиграва важна роля в обучението на своя син.

С годините почитта на хората към Баха-е Велад става толкова голяма, че неговата дума се превръща в закон при всякакви възникнали спорове и междуособици в града.

Управителят на Белх започва да се чувства застрашен от влиянието на Баха-е Велад. Затова решава по заобиколен път да му намекне, че властта се държи от други ръце. Един ден бащата на Руми получава от пратеник ключа на града с послание от градоначалника: „След като в теб е духовната сила, вземи и това, което сега принадлежи на мен.“ Баха-е Велад разбира, че посегне ли към ключа, влиза в открит конфликт с управителя на Белх. Заложен му е капан, в който лесно може да падне. Обиден, бащата на Руми започва да разпродава имотите си и решава да замине на поклонение в Мека.

Пътуването се превръща в начин на живот за цялото семейство. През следващите седем години Баха-е Велад и фамилията му пребивават на различни места. На път за Дамаск бащата на Руми получава предложение от Алаедин Кейкубад I – хан на Селджукската държава, да се установи в неговата столица Коня.

Поканата е приета и това е началото на една легенда, която продължава да се пише до днес. В епохата на Руми Селджукското ханство е най-мощната държава в Мала Азия и Баха-е Велад бързо осъзнава, че това е точното място, на което да постави основата на своето учение. С помощта на хан Алаедин Кейкубад I е построен дергях, в който започва да се стича поток от поклонници и последователи.

Баха-е Велад умира през 1232 година и тялото му е положено в масивен саркофаг в дергяха. Руми поема по духовния път на баща си. Успява да развие учението до висоти, които карат дори съвременните изследователи да се прекланят пред мъдростта му. Последователите на Руми се наричат дервиши, а философията му е заключена в няколко основни послания. „Ела при нас, който и да си – зове Руми. – Ако ще да бъдеш хиляда пъти грешен. Ако ще и хиляда пъти да си се отказвал. Дори да си другоземец. Дори да си друговерец. Ела и ще ти помогнем!“

Самата дума „дервиш“ произлиза от фарси – „дер“ означава „врата“. Буквалният превод е: „човек, стоящ пред вратата“. Дервишите или носят, или събират помощи, за да даряват на други.

Дергяхът, в който те служат на своето учение, е оприличаван на манастир, но не се изисква пълен отказ от материалното. Дервишът може да има семейство и свой личен живот, но пътят към посвещението никак не е лек. Първото условие е бъдещият дервиш да бъде препоръчан от някого, който вече е приет в лоното на духовното учение.

Тези, които приемат кандидатите, са длъжни първо да се опитат да ги откажат, разказвайки им за всички неизгоди на живота в дергяха.

Ако първото препятствие е преодоляно, следват три дни, в които новакът е част от ежедневието на общността, към която желае да се присъедини. Може да си тръгне във всеки един миг, без да му бъдат задавани въпроси. Реши ли да остане, има ново изпитание.

Получава парче кожа, на което трябва да седи 14 дни и само да наблюдава: молитви, ритуали, приготвяне на храна, работа в градината…

За да бъде направена последната стъпка, са нужни още 1000 дни. През това време бъдещият дервиш работи всичко, което му е наредено да прави за благото на общността: готви, цепи дърва, чисти… Едва след това може да получи своята бяла роба, която отличава дервишите. Облеклото на последователите на Руми има своето символично значение. Бялата роба, черното расо и дългият калпак напомнят саван, в който се увива тялото при погребение. Одеждата няма джобове – напомняне, че всеки човек е само прашинка от Бога, а духовникът трябва да служи, без да се възгордява.

Общността в дергяха има своите ритуали, сред които най-известният е Сема – танцът на въртящите се дервиши. Изпълнява се и до ден днешен от последователите на Руми и може да бъде наблюдаван в Коня и някои части на областта Кападокия.

Руми си отива от нашия свят през 1270 година, а тленните му останки са в Коня, където някогашният дергях е превърнат в музей. Погребан е под саркофага на баща си. Още приживе Руми пожелава да „лежи под сянката“ на Баха-е Велад. В храма са погребани и най-близките роднини на духовния водач – деца и внуци, както и приближени до семейството. Векове наред хора от цял свят се стичат към мястото, където е живял Руми, за да попият от неговата мъдрост и духовно присъствие. Както и да открият истината в думите: „Това, което търсиш, търси теб.“

Бисери от мъдростта на Руми

• Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
• Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
• Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
• Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.
• Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
• Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб – си хляб; ако търсиш капка вода – си вода; ако си по дирите на жестокостта – си тиранин; ако дириш любов – си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.
• Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

Мистичният ритуал Сема

Сема – церемонията на въртящия се дервиш – представлява мистично пътуване към духовното издигане на човека чрез ума и любовта. В танца е въплътена философията, че всичко в света се върти и човекът е част от този кръговрат. Дервишът постига състояние на екстаз, известно като „нирвана“ в будизма и „фенафилла“ в исляма.

Снимки Кристиан Иванов, Bgtourism.bg

Материалът Мала Азия, записки от вечността: Храмът на източния мъдрец Руми и танцът на дервишите е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.