5 години „Заедно можем повече“: ОБТ отчете дейността си и начерта следващите стъпки за развитие

София. Сдружението на туроператорите и туристическите агенти „Обединение „Бъдеще за туризма“ проведе своето Общо събрание, на което Павлина Илиева беше преизбрана за председател на организацията. По време на форума тя представи подробен двучасов отчет за дейността на сдружението за първите пет години на ОБТ, които бяха белязани от безпрецедентни кризи, институционални битки, оцеляване и последователна работа за защита на интересите на туроператорите в България.

„17 август 2020 година е денят, в който учредихме и създадохме ОБТ. Изглежда много отдавна, а сякаш беше вчера“, сподели Павлина Илиева, връщайки се към началото на организацията. Създаването на ОБТ съвпада с един от най-тежките моменти за туристическия бизнес в цял свят, по време на пандемията от COVID-19 и почти пълния срив на пътуванията.

Първите месеци на съществуването на сдружението преминават в протести, срещи и активни действия. „Бяхме по площадите. Това време беше бурно, изключително емоционално, но впоследствие се оказа и много ползотворно“, припомни Илиева със снимков материал. Ключов момент в този период е срещата с тогавашния вицепремиер и министър на туризма Марияна Николова, както и разговорите на най-високо държавно ниво за финансова подкрепа за туроператорите.

„Поискахме 130 милиона лева, за да оцелеем. Тогава ни се изсмяха и ни нарекоха нахални. Но след дълги разговори успяхме да убедим отсрещната страна, че тези пари са жизненоважни“, заяви Илиева. В крайна сметка секторът получава 72 милиона лева по шест целеви програми за туризма, разпределени в рамките на близо три години.

Освен това туроператорите участват и в три програми на НАП, както и в мярката 60/40, която първоначално не е била предвидена за туризма. „С много усилия успяхме да направим така, че тази мярка да важи и за нашия сектор“, допълни тя. Впоследствие по време на мандата на министър Балтова е реализирана и програмата за ученически пътувания, по която над 33 000 ученици почиват в България през 2021 и 2022 година.

Не всички програми обаче преминават безпроблемно. По време на отчета беше отделено специално внимание на кризисния момент, в който съществува реална опасност вече отпуснатите 72 милиона лева да бъдат преразпределени и отнети от туроператорите. „Тогава бяхме принудени да излезем на протести, да правим пресконференции и да защитаваме средствата, които бяха предназначени конкретно за клиенти“, припомни Илиева.

В резултат на допуснати промени в условията по програмите част от средствата не достигат до крайните клиенти и близо 9 милиона лева се връщат обратно в държавния бюджет след проверки. „Това са факти, които голяма част от колегите не познават, но е важно да се знае какво се случи“, допълни тя.

През този период ОБТ организира десетки пресконференции, основно в БТА, и активно присъства в медиите. „Нашето появяване по телевизията никога не е било за хубаво. Нашата поява означаваше, че има проблем, който трябва да бъде решен“, каза Илиева.

Тя посочи, че паралелно с кризисните действия сдружението започва да изгражда и вътрешната си структура. В началото в ОБТ членуват над 100 фирми, а днес организацията остава най-голямото обединение на туроператори в България. Провеждат се редовни онлайн срещи под формата „Вие питате, ние отговаряме“, обучения, семинари и презентации с лектори от различни сфери, включително право, счетоводство, застраховане, маркетинг и европейски програми.

Сдружението договаря и редица преференциални условия за своите членове за счетоводни къщи, банки, хотели, лаборатории, застрахователи и консултанти по европейски проекти.

След отпадането на ограниченията ОБТ започва и присъствени срещи в страната, както и участие с щанд на туристическото изложение „Ваканция и СПА“. През 2022 и 2023 година организацията провежда и редица дискусии и панели, включително по темата за създаването на гаранционен фонд, а това е една от основните дългосрочни цели на сдружението.

„Гаранционният фонд е инструмент, който може да въведе ред в сектора и да бъде ефективно средство срещу сивата икономика“, категорична е Илиева. Тя е на мнение, че липсата на такъв фонд остава сериозен риск за целия бранш.

Друг стратегически приоритет на ОБТ е образованието. През 2023 година, след обновяване на списъка с професиите в България, туроператор и туристически агент официално са включени като професии в средното образование. Първите ученици по тези специалности се очаква да започнат обучение през учебната 2026–2027 година.

През годините ОБТ участва активно и в обществени и медийни дискусии за бъдещето на туроператорската професия, дигитализацията и ролята на класическия туроператор. „От 20 години слушаме как аналоговият туроператор ще изчезне. Истината е, че ние продължаваме да съществуваме и да сме необходими“, добави Илиева.

В рамките на своето развитие ОБТ приема устав, етичен кодекс и правилник за работа, които ясно дефинират принципите, структурата и целите на сдружението. „Обединението не е орган за санкции, а платформа за защита, диалог и развитие“, отбеляза тя.

С преизбирането на Павлина Илиева за председател „Обединение „Бъдеще за туризма“ продължава своята дейност с фокус върху гаранционния фонд, образованието, защитата на сектора и активния диалог с институциите.

Паралелно с кризисното управление и ежедневната битка за оцеляване, в ОБТ се ражда и разбирането, че секторът няма изграден механизъм за работа в извънредни ситуации. „Въобразявахме си, че можем да работим и че нещата ще ни се случват по някакъв начин, но истината е, че нямаше никакъв кризисен план – нито тогава, нито, за съжаление, и до днес“, посочи Павлина Илиева.

Именно в този контекст ОБТ разработва протокол за работа на туроператори и туристически агенти в COVID среда. Документът е изготвен след срещи и разговори както с Министерството на туризма, така и с Министерството на външните работи. Идеята е протоколът да бъде приложим на практика и да даде възможност секторът да стартира работа по ясен и разпознаваем модел, подобно на хотелите, които въвеждат обозначения за спазване на определени санитарни и здравни правила.

„Искахме да имаме знак, стандарт и правила, по които да работим, за да можем да върнем доверието и да започнем отново“, обясни председателят. Въпреки изготвения документ, институционална подкрепа за неговото въвеждане не последва. Първоначално Министерството на туризма проявява интерес да го приложи за целия сектор, но след смяна на министъра темата остава без развитие.

В същия период ОБТ участва активно и в създаването на два практически наръчника по проекти, реализирани по заетост и по Решение на Министерския съвет №429. Наръчниците съдържат конкретни указания за работа по мерки като 60/40, промени в трудовите договори, осигурителни и административни изисквания в условията на пандемия. „Това са документи, по които колегите можеха реално да се ориентират как да оцелеят в една непрекъснато променяща се среда“, отбеляза Илиева, която благодари на екипа, работил по тях.

Сред ключовите стратегически документи на ОБТ е и разработената още в края на 2021 година концепция за гаранционен фонд. „От 2021 до 2026 година визията за гаранционния фонд претърпя поне седем или осем различни вариации“, каза председателят на ОБТ. По думите ѝ процесът е белязан от институционална нестабилност, чести смени на правителства и липса на последователност.

„Имаше моменти, в които се радвах, че даден текст няма да влезе, защото нямаше нищо общо с идеята за гаранционен фонд. В същото време бях ужасена, защото всяко падане на правителство означава нов министър и започване отначало“, призна тя. Въпреки това ОБТ разполага със собствена, разработена концепция, която продължава да бъде актуална и като основа за бъдещи разговори.

Особено място в отчета заема и Хартата на потребителя на туристически услуги, като това е документ, който е изготвен по инициатива на ОБТ и представян многократно пред членовете на организацията. „Това е изключително силен инструмент срещу сивата икономика, който все още не се използва достатъчно“, сподели Илиева. Хартата е предназначена да бъде част от договорите с клиентите и ясно да дефинира техните права и задължения.

„Трета година я представяме и трета година молим колегите да я прилагат. Това не струва нищо, а дава огромна сила – и на клиента, и на сектора“, заяви тя. Илиева посочи, че този документ вече среща подкрепа от институции, потребителски организации и медии, но реалният ефект зависи от активността на самите туроператори.

В рамките на своята дейност ОБТ търси и възможности за развитие чрез европейски програми. През 2021 година организацията стартира и успешно реализира проект по програма „Еразъм“, с което влиза в официалния регистър на програмата. Паралелно с това ОБТ изгражда партньорска мрежа, като още през 2020 година става партньор на Българската търговско-промишлена палата. Това партньорство дава на организацията достъп до работодателски структури, тристранния съвет, възможности за участие в политики, както и до информационни и логистични ресурси. „БТПП беше първата голяма организация, която ни подаде ръка“, подчерта председателят.

ОБТ участва и в редица съвместни проекти с БТПП, включително инициативи за дигитален сторителинг в селския туризъм и образователни програми за ученици в туристическите училища. В рамките на проекта „Модерно образование за по-добро бъдеще“ организацията предоставя специализирани термини и съдържание, свързани с туроператорската и агентската дейност.

За да разшири диалога в сектора, ОБТ участва и в създаването на Алианс на туристическата индустрия в България, в който се включват хотелиерски организации, екскурзоводи и други браншови структури. Алиансът цели обединяване на усилията пред институциите и защита на общите интереси на туризма като многосекторна индустрия.

Организацията поддържа активна комуникация с Министерството на туризма, участва в експертни комисии и работни групи, включително по лицензирането на туроператори и по темата за гаранционния фонд.

През 2023 година ОБТ получава удостоверение за национално представителна браншова организация и става 230-ата регистрирана асоциация в Министерството на туризма. „Това ни даде институционално признание, но и отговорност“, добави Илиева.

Организацията поддържа активни контакти и с Народното събрание, президентската институция и европейските представители, като редовно представя становища по законодателни инициативи, включително по директивите за пакетните пътувания и въздушния транспорт.

„Всичко това показва, че ОБТ не е само формално сдружение, а активен участник в процесите, които оформят бъдещето на туроператорския сектор в България“, категорична е Павлина Илиева. В отчета си тя акцентира и върху една от най-важните роли на ОБТ. Ролята на организацията да застава зад проблемите и да намира реалното им решение, а не само да ги идентифицира.

Като конкретен пример беше посочен казус с въздушен превозвач, при който авиокомпанията променяше такси в последния момент, извън законовите срокове от 14 и 20 дни, което водеше до доплащания и сериозни затруднения за туроператорите. „Събрахме се с ГВА, проведохме срещи в министерството и темата беше поставена ясно“, обясни Илиева. В резултат проблемът е решен и към момента такси под 20 дни не се начисляват. „Поне аз не съм чула оттогава да има такъв проблем“, допълни тя.

Друг изключително чувствителен въпрос, по който ОБТ работи активно, е свързан с позициите на Министерството на външните работи и публикуваните нива на риск за пътуване. В практиката тези нива често се използват от клиенти като основание за отказ от пътуване в последния момент и искане за пълно възстановяване на средства, което води до съдебни дела срещу туроператорите.

След поредица от срещи с Министерството на външните работи ОБТ успява да постигне две ключови промени. Първата е прецизиране на формулировките за дестинации като Египет, където изрично се посочва, че предупрежденията не се отнасят за организираните групови пътувания с чартърни полети и престой в курортите като Шарм ел-Шейх и Хургада. „Този текст, който виждате днес, е благодарение на ОБТ. За колегите, които работят в тези дестинации, това беше огромен проблем“, подчерта Илиева, като отбеляза, че сходни затруднения е имало и за Йордания.

Втората важна стъпка е официално писмо от Министерството на външните работи, в което се уточнява, че публикуваната информация има препоръчителен, а не задължителен характер. Макар това да не решава напълно съдебните казуси, документът дава аргументална основа за защита на туроператорите.

Сред текущите теми, по които ОБТ продължава да работи, е и координацията с външното министерство при извънредни ситуации на границите. След блокадата по гръцката граница около Нова година организацията настоява за създаване на коридори за туристически автобуси, за да не се блокират организираните пътувания. „Получихме уверение, че при подобни ситуации ще се търси съдействие, за да могат туристите да преминават“, каза Илиева.

Третият стратегически стълб в дейността на ОБТ, наред с гаранционния фонд и образованието, остава борбата със сивата икономика. „Не сме се отказали. Работим по този въпрос вече трета година и изключително усилено“, заяви председателят. Тя е на мнение, че този контрол в сектора е изключително сложен, тъй като за проверка на един туристически автобус са необходими представители на поне пет различни институции.

По инициатива на ОБТ през пролетта са проведени реални проверки по границите, продължили около два месеца. Неофициалните данни сочат 63 съставени акта, като 48 от тях са на транспортни фирми без регистриран туроператор. „Имаше само два случая с регистрирани туроператори и те бяха за документи“, уточни Илиева. За съжаление, официална информация за последващите действия не е предоставена.

След неуспешни опити чрез икономическа полиция и прокуратурата, където голяма част от сигналите са прекратени поради липса на доказателства, ОБТ намира работещ механизъм чрез Националната агенция за приходите. „В момента това е институцията, при която виждаме реални резултати“, каза Илиева. Сигналите вече се подават чрез Министерството на туризма директно към НАП, включително срещу физически лица, които организират пътувания, ретрийти и групи без лиценз.

„Проверката на физическо лице от НАП е нещо, което не пожелавам на никого“, коментира тя, като добави, че вече има случаи на наложени глоби. ОБТ призовава своите членове активно да подават информация за подобни практики, за да може сигналите да бъдат подкрепени с достатъчно доказателства.

Във връзка с тези казуси отново беше подчертано значението на Хартата на потребителя на туристически услуги. „Това е малка, но изключително важна крачка от страна на всеки туроператор. Качете я, използвайте я. Тя е инструмент срещу сивата икономика“, апелира Илиева, припомняйки, че документът е представен и пред Европейския потребителски център.

Наред с регулаторната и институционална работа ОБТ развива и активна дейност чрез инфотурове. През последните години са организирани пътувания в Турция, Цариброд, Румъния – Пояна Брашов, както и инфотур в Бяла по покана на местната община.

ОБТ провежда и редовни общи събрания, като първото се състои онлайн в условията на пандемията и се превръща в символ на желанието за общуване и принадлежност. Първата присъствена среща във Велинград остава особено емоционална за членовете. „Тогава осъзнахме колко ценна е свободата да пътуваш и да се събираш“, припомни Илиева. Тя благодари на медиите за подкрепата през годините и припомни девиза на организацията, който има за цел да обединява професионалистите в индустрията и да задава визията с девиза “Заедно можем повече”. Сдружението начерта и следващите си стъпки за развитие, а една от тях е членство в Европейска организация.

Материалът 5 години „Заедно можем повече“: ОБТ отчете дейността си и начерта следващите стъпки за развитие е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.