Туристическият гаранционен фонд – между защитата на потребителите, държавния рекет и сивата икономика

София. Предложеният ЗИД на ЗТ не отразява реалната бизнес среда. Условията в него ще доведат до непосилна административнаи финансова тежест за бизнеса. Това обяви на пресконференция днес Обединение „Бъдеще за туризма”. Сдружението настоява текстът за бъде изтеглен и с участието на работодателските организации в туризма да бъде променен до вид, който ще отговаря на философията и мисията, за която е създаден. Едва тогава да влезе в зала на второ четене, подчерта Димитър Балтов, заместник председател на ОБТ.

Всеки подобен фонд в Европа функционира, благодарение на трите стълба:

Нито един елемент от тази философия не е застъпен в предложения текст, фундаментът на който е въпросът

Какъв е годишният оборот от туристически пакети, генериран от българските туроператори?

Ако администрацията си бе дала труда да отговори на този въпрос, то сега щяхме да знаем колко ще бъдат учредителите на фонда, какъв е техният оборот и какъв е размерът на началния капитал, необходим за неговото стартиране. В проектозакона е заложена вноска от 0,25%, върху оборота от пакетни пътувания. Никой обаче не знае тя достатъчна ли ще бъде; необходим ли е втори инструмент за набиране на капитал.

Обвързването на размера на годишната вноска с оборота от продажбата на туристически пакети на крайни потребители принципно съответства на логиката на директивата, доколкото именно тези договори пораждат отговорността при несъстоятелност. Въпреки това законопроектът не съдържа достатъчно ясна и прецизна дефиниция на релевантния оборот, което създава риск от разширяване на обезпечителното задължение извън обхвата на гарантираната отговорност, според адв.  Мария Кръстева, юридически съветник на ОБТ. Тя е категорична, че оборотът сам по себе си не отразява реалния риск от неплатежоспособност, тъй като не отчита индивидуалния рисков профил на туроператора, модела на плащания, степента на авансово финансиране или наличието на действащо индивидуално обезпечение.

В проектозакона е записано, че министърът преценя дали се налагат допълнителни вноски, но с каква крайна цел, колко на брой и в какъв размер за една година, остава енигма.

Коментарът на юриста е, че „законопроектът не въвежда ясно определени критерии или методика за преценка на достатъчността на средствата във фонда. Не е предвиден целеви размер, количествени показатели или актюерниразчети, въз основа на които да се определи необходимият финансов ресурс”. Опасенията са, че при констатирана „недостатъчност“ се предвижда възможност за налагане на допълнителни или авансови вноски, като преценката за необходимостта и размера им се извършва в рамките на широка административна дискреция (решение по собствено усмотрение в рамките на закона – бел.р.). По този начин рискът от недофинансиране на фонда се прехвърля изцяло върху туроператорите, без предварително предвидими граници на финансовото натоварване, допълва адв. Кръстева.

„Това е все едно да подпишем празен чек на държавата”, коментира Павлина Илиева, председател на УС на ОБТ.

ОБТ настоява досегашната застраховка „Отговорност на туроператора” да отпадне, влезе ли в сила Туристическия гаранционен фонд по две причини. Първата е негативният опит от времето на пандемията, когато почти всички застрахователни компании абдикираха и прекратиха договорите едностранно. 99% от туроператорите останаха незащитени от фалит без валидна застрахователна полица. Вторият аргумент е, че на практика туроператорът е задължен да прави „паралелно и дублиращо се обезпечаване на една и съща отговорност”, според адв. Мария Кръстева, юридически съветник на ОБТ. „С предложените нови разпоредби на чл. 96а – 96й се въвежда Туристически гаранционен фонд като механизъм за защита на потребителите при неплатежоспособност или несъстоятелност на туроператор. Същевременно обаче не се отменя действащата уредба на задължителната застраховка „Отговорност на туроператора“ по чл. 97 и сл. от закона. Съгласно чл. 96а регистрираните туроператори са длъжни едновременно да участват във финансирането на Туристическия гаранционен фонд и да предоставят обезпечение чрез застраховка по чл. 97, ал. 1 или чрез банкова гаранция. Така участието във фонда не замества, а се добавя към съществуващото обезпечение, което води до паралелно гарантиране на един и същ риск”, обяснява юристът.

Според предложените промени в Закона за туризма всички регистрирани туроператори, които според Националния туристически регистър наброяват 1860, ще трябва да участват във фонда. Проблемът е, че част от тях продават на други юридически лица, а не на краен клиент.  „Въпросът е кой и как ще контролира дейността на тези юридически лица, в случай че решат да организират пакетни пътувания, тъй като няма заложен контрол в гласуваните текстове”, пита проф. Георги Рачев, член на УС на ОБТ. Неговият колега Иван Маразов счита, че резервационните платформи, които предлагат няколко вида туристически услуги, като Booking, Trivago, Expidia и др., следва да се регистрират като туроператори, за да оперират на българския пазар. „Ако клиент купи няколко услуги от тях, те стават пакет и компанията трябва да участва в ТГФ. Такава практика има вече в редица страни, последната от които е Турция”, коментира Маразов.

Винаги сме считали, че ТГФ ще бъде инструмент срещу сивата икономика, но в текста няма и дума за това как и с какви лостове тя ще бъде ограничавана. Според ОБТ тя трябва да е в две посоки, основавайки се на двата стълба „сигурност” и „превенция”. В България няма орган, който упражнява контрол върху този вид дейност. „Вече пет години ние като бизнес настояваме за създаване на контролно звено, което по света наричат „туристическа полиция”. През последните три години подаваме сигнали към институциите, но досега няма нито един наказан или глобен. Очаквахме, че в проектозакона ще залегне създаването на такъв орган, tи неплатена вноска в Гаранционния фонд. Парадоксално звучи регулиран бизнес, като нашият, да моли на държавата да въведе контрол”, подчертава Диана Благоева, член на УС на ОБТ.

В заключение адв. Мария Кръстева обобщава, че „предложената уредба създава вътрешно противоречив и непропорционално тежък режим, характеризиращ се с дублиране на гаранционни механизми, неясна организация на управлението, широка административна дискреция и липса на предвидимост за засегнатите стопански субекти”.

Материалът Туристическият гаранционен фонд – между защитата на потребителите, държавния рекет и сивата икономика е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.