Истинското злато на Трънско е не друго, а неговата чиста и запазена природа

Интервю в навечерието на „Трън Ултра Рън“ с Антоанета Димитрова и Любо Стефанов – част от екипа на Трънското туристическо дружество

– Какво ви свързва с Трънския край и с Трънското туристическо дружество?
Тони: Аз нямам „кръвна“ връзка с Трънския край, но със сигурност имам силна духовна такава и още след края на студентските ми години, страстта ми към природата и старата история на земите ни, ме отведе именно в Краището.
Още преди създаването на Трънското туристическо дружество, общата ни мисия с ентусиастите от него ни събра, за да обединим усилия срещу апетитите на минните гиганти. Участвах в проведения преди няколко години местен референдум, с който бе решено да няма златодобив в района. Местното население избра по категоричен начин да не се добиват полезни изкопаеми, като 93% от гласувалите в регионалното допитване изразиха това мнение. Силно впечатление ми направи, че хората от инициативния комитет за референдума, не просто искаха да спрат „минаджиите“ обещаващи работа и сериозни доходи, а да покажат и докажат, че съхранена природата също може да привлича доходи, дори много по-устойчиво и дългосрочно във времето – като популяризира туризма, насочен към местните самобитни традиции, древна история и природни дадености.
Любо: Първата ми връзка с любимия Трънски край е моето семейство. Моята баба по майчина линия е от с. Главановци, Трънско. Дядо ми пък е от с. Глоговица или както местните го произнасят „Глогóвицу“. Моята рода пък по бащина линия е родом от един любим квартал, сгушен в прегръдката на Витоша – кв. Княжево, София. Израснал съм сред природа и изградих силна връзка с нея. И именно любовта към Трънската природа и желанието ми да я спасим от унищожение чрез златодобив, ме доведе и свърза с хората, с които направихме Инициативния комитет за референдума. Впоследствие някак естествено се роди и Трънското туристическо дружество.

Руслан Зарев, „Трън Ултра Рън”: Нашата мисия е да популяризираме и развиваме туризма в Трънско

– Вие самите обичате ли да тичате в планината? И какъв вид спорт ви допада най-много?
Тони: От известно време нямам възможност да тичам, но за сметка на това от преди десетина години се запалих по скалното катерене и алпинизма. За първото Трънско е истински рай, а през последните години се разработи един доста привлекателен обект край водопада на с. Врабча, както с високо технични и трудни маршрути в надвесна стена, така и с такива за прохождащи катерачи. Ако в началото имаше само 2-3 сектора край водопада, в момента те са 8 с над 80 маршрута от най-различни категории. Истински рай за катерачи от всякакъв калибър.
Любо: Истината е, че обожавам да се разхождам сред природата. Мога да измина много километри, изпаднал в безвремие. Но въобще не обичам да бързам, особено пък да тичам ;-). Предпочитам да се любувам спокойно на природата, да снимам, да съзерцавам…
Разбира се работата ми в дружеството, част от която е и да маркираме туристическите пътеки, които създаваме, е направила така, че да обикаляме по самите трасета на Трън Ултра Рън, но за съжаление без да получим медали за това, каквито обаче състезателите ще получат.

– За кои забележителности в Трънско разказвате на вашите приятели, че не трябва да пропускат? Имате ли си любими?
Тони: Трудно ми е да отговоря кое точно ми е любимо – дузината обзорни върхове, които няма да изброявам, защото сигурно ще пропусна някой. Само ще спомена, че 9 от популярните 39 първенци на българските планини се намират в Трънския край. Обичам катерачните обекти при ждрелото на р. Ерма и с. Врабча, за което споменах по-горе. Местата с древна и по-нова история, като възстановената традиция на прочутата в миналото Бусинска керамична школа, Музея на киселото мляко, оброците от античността и средновековието край с. Зелениград и др.

Преди “Трън Ултра Рън”: Трънският край вдъхновява Борислав Димов и Цецка Кирякова

Не мога да пропусна малките изоставени в гънките на гората махалички, старите църкви и манастири (Пенкьовски, Забелски, изоставеният манастир св. „Архангел Михаил“, чиито олтар е от античен жертвен камък), скалата „Царево църкве“ край с. Зелениград, скалния параклис св. Петка в Трън, както и пролетния аромат на люляковите хълмове и …… и продължавам да откривам с помощта на приятелите от дружеството, нови и нови очарования на Краището.
Любо: Има много забележителности в Трънско, които човек трябва да посети като Скалния параклис в Трън, Пенкьовския, Ерулския и редица други манастири, грънчарницата Бусинска сръчкотилница, спиращите дъха ждрела на реките и още много други, но най-вече за мен това са планинските върхове. Те сами по себе си са истински шедьоври, всеки със свой собствен уникален поглед отвисоко, създадени от най-добрия майстор – природата.

– С какво друго се занимавате, извън дейността на ТДД?
Тони: Извън 8-часовия работен ден пред компютъра, дано не прозвучи шаблоно, но правя много и най-различни неща, които ми е хрумнало да опитам. Обичам предизвикателствата от сорта „никога до сега не съм . . . “. Към някои от тях останах пристрастена доживотно като тениса на корт, катеренето, алпинизма, планинските преходи, както и пътешествията, българските цветя и растения, маркирането и почистването на планински пътеки, екологията, доброволчество, отчасти фотографията.
Любо: Включвам се като доброволец в различни инициативи или както обичам да се шегувам с приятели, превърнал съм се в професионален доброволец. За мен това е нещо изключително ценно. То е личен пример.
То е отговорност. То е споделеност, осъзнатост и инвестиция в доброто.
Освен с инициативите в Трънското туристическо дружество, доброволствам в различни каузи, една от които е в кв. Княжево. Имаме своя фейсбук страница – „Княжевецъ“ чрез която организираме редица инициативи за любимия ни квартал. Когато имам свободно време, каквото през последните години почти нямам, обичам да снимам, да рисувам, да творя…
Визуалната комуникация /лога, визии, банери и т.н./ на Трън Ултра Рън е нещо, чието създаване ми носи голямо удоволствие. Но най-важното, което ме прави истински щастлив, както и приятелите ми в Трънското туристическо дружество, е да виждаме как Трънско се възражда, как се отваря пред хората да бъде открито и преоткрито! Защото знам, че истинското злато на Трънско е не друго, а неговата чиста и запазена природа!

Материалът Истинското злато на Трънско е не друго, а неговата чиста и запазена природа е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.