Учени и експерти: Здравният туризъм трябва да бъде приоритет в управлението и популяризирането на туристическите райони в България

Потенциала и възможностите за развитие на здравен туризъм и за утвърждаване на Бранд България обсъдиха представители на акдемичната общност, местната власт и туристическия бизнес

София. България има всички предпоставки и голям потенциал да се позиционира като дестинация за здравен туризъм, като това може да се случи с ефективно сътрудничество между правителството, местната власт, организациите за управление на туристически райони (ОУТР) и представителите на бизнеса. Около това мнение се обединиха участниците в Дискусионна кръгла маса „Фокусът на туристическата индустрия се измества към здравните дестинации – новият приоритет на потребителите“, организирана от Катедра „Икономика на туризма“ към УНСС. Дискусиите във форума се фокусираха върху възможностите за ребрандиране на България като четирисезонна дестинация с фокус здравен туризъм.

България ще представи за първи път възможностите си за целогодишен здравен туризъм пред Австрия

​„В седем от деветте туристически района здравният туризъм е изведен като приоритетен, което отговаря на актуалните предпочитания и търсения на туристите – както местните, така и чуждестранните“, посочи при откриването на кръглата маса проф. д-р Мариана Янева – ръководител на Катедра „Икономика на туризма“. По думите ѝ трябва да се работи в посока създаване на силен Бранд България с няколко подбранда.

​„В България могат да се случват добри практики и всички можем да се обединим в една добра кауза за развитие на успешен продукт за здравен туризъм“, коментира Димитрина Помакова – собственик на СПА Деметра. Според нея една от възможностите за това е чрез създаване на самостоятелни СПА центрове без прилежаща хотелска част в по-малките населени места.Опитът от нейния бизнес в последните години показва, че потребителите проявяват голям интерес към иновативните здравни продукти и търсят гъвкави възможности за достъп до тях.

​В отговор на новите предпочитания на туристите Община Казанлък работи върху проект за развитие на здравен туристически продукт около Казанлъшки минерални бани. Местната власт си сътрудничи успешно с бизнеса в района, за да се позиционира добре в сегмента на здравния туризъм. „В момента малката част от здравния туризъм, която се експлоатира у нас, е СПА туризмът. Трябва да се работи по-активно в областта на превенцията и възстановяването, а не само в СПА сегмента“, смята Никола Петков, генерален директор на Kings’ Valley Medical & Spa Hotel и директор на Общинско предприятие по туризъм „Казанлък Арт“. По думите му здравният туризъм може да бъде успешна част от предлагането във високия сегмент и да се съчетае ефективно с 5-звездния туристически продукт. Kings’ Valley например е включил в менюто си местни продукти, които са част от ориентирано към здравословното хранене меню и с което отговаря на предпочитанията на туристите за качествена и пълноценна храна.

​Новите тенденции в търсенето се отразяват и върху all-inclusive сегмента, а хотелите по Черноморието се адаптират бързо към промените. „В момента основните въпроси на туристите не са дали има тематични представления след вечеря, а има ли например йога класове или други подобни дейности. Върви се в посока към активното, а не към пасивното забавление“, отбеляза д-р Дарина Сулева, експерт с над 20-годишен опит в управлението на хотели. Тя допълни, че в цяла Европа се наблюдава промяна в менютата на хотелите и ресторантите, за да се отговори на търсенето на здравословни храни и балансирани хранителни режими. Добре развит е и продуктът на специализираните клиники за здравословно и лечебно хранене. Д-р Сулева даде пример и с тенденцията в много европейски дестинации да се преминава към минерализиране на басейните в хотелите без наличието на минерални извори. „По този начин дори без да имаме природните дадености на минералната вода, ние можем да създадем такова предлагане“.

​Здравният туризъм може ефективно да се съчетава с останалите видове туризъм, като се използва потенциалът на съседни населени места в един и същи район. Така например община Своге, която работи активно за позициониране в сегмента на приключенския туризъм, си сътрудничи с общините с балнео-лечебни ресурси, за да се предложи на потребителите по-пълноценен и атрактивен туристически продукт, разказа Нина Копринджийска, заместник-кмет на Община Своге. Своге е единствената българска община, която членува в Хартата на европейските селски общности, което също създава добра основа за сътрудничество с други населени места от цяла Европа.

Дискусионната кръгла маса с представители от местната власт и депутати е първото подобно събитие, което Катедра „Икономика на туризма“ към УНСС организира. „Досега се фокусирахме върху срещи с бизнеса и средните училища, но решихме, че за да работим по-ефективно за развитие на българския туризъм, трябва да имаме по-широк форум и посланията, които излъчваме публично, да бъдат в помощ на всички“, посочи проф. д-р Мариана Янева. Тя се обърна към присъстващите с призив да се обсъдят и начертаят възможностите и форматите, чрез които академичната общност и бизнесът могат взаимно да помогнат на изпълнителната и законодателната власт за утвърждаване и популяризиране на България като целогодишна дестинация за здравен туризъм.

Материалът Учени и експерти: Здравният туризъм трябва да бъде приоритет в управлението и популяризирането на туристическите райони в България е публикуван за пръв път на Bgtourism.bg – Най-важното от туризма!.