admin 07.03.2025 0 коментари

Bgtourism.bg отново вдъхновява децата с конкурс за разказ “Моето пътешествие”, 11-годишната Виктория ни разкрива тайните на Бурса

Кристиан ИВАНОВ
София. Информационна агенция Bgtourism.bg даде началото на второто издание на конкурс за детски разказ “Моето пътешествие” навръх националния празник 3 март и още същия ден приветствахме и нашата първа авторка!
Нашата инициатива отново цели да вдъхнови колкото се може повече деца да разкажат по свой неповторим начин история от пътуванията си в България и по света, насърчавайки ги по този начин да развиват творческите си заложби и въображение. Участниците и техните семейства могат да изпращат разказите на децата на редакционната поща office@bgtourism.bg, придружени със снимки или видео. Екипът на Bgtourism.bg ще се запознае с материалите, а най-интересните ще бъдат публикувани и ще получат награди. Срокът за участие e 24 май, денят, в който празнуваме българската писменост и култура.
Първият разказ този път е изпратен от Виктория Константинова Трендафилова, на 11 години, от морския град Созопол. “Здравейте – пише ни талантливото момиче – Аз съм Виктория и искам да ви разкажа за най-невероятното си пътуване досега!”
Готови ли сте да се потопите в прекрасната история на Вики? Ето я и нея!

Празник в Бурса: Живи статуи, пътуване във времето и искендер кебап

Винаги съм празнувала Нова година у дома, с нашите традиции – баница с късмети, шампанско (за децата – с вкус на грозде) и много веселба. Но тази година беше различно.
Вечерта излязохме навън и навсякъде имаше цветни светлини, красиви украси и усмихнати хора. В 12:00 небето избухна в цветове – фойерверките осветиха целия град! Беше магично! Но най-интересното беше, че тук хората празнуват по-различно – няма традиционни новогодишни трапези като нашите, а повече празнуват с разходки, музика и приятели.
И знаете ли кое ме впечатли най-много? Отношението на хората! Всички бяха много мили и гостоприемни. Навсякъде ни поздравяваха, пожелаваха ни „Mutlu Yıllar” (това значи „Щастлива Нова година” на турски) и ни се усмихваха.

Магазини, които приличат на приказка

На следващия ден решихме да разгледаме магазините. И, ооо, бях изумена!
Първо, магазините там са огромни! Някои изглеждат като малки дворци, пълни с дрехи, бижута, сладкиши и всякакви неща, които не съм виждала досега.
Най-много ме впечатлиха традиционните турски дрехи. В един магазин видях рокли с дълги, бродирани ръкави, воали и златни орнаменти. Изглеждаха като дрехите на истински принцеси от приказките! Казах на мама, че искам да си купя такава рокля, но тя се засмя и ми каза, че ще изглеждам като султанка. А защо пък не?

История, която оживява пред очите ми

След пазаруването отидохме до Тюрбето на Осман Гази и Орхан Гази – гробниците на владетелите, които създали Османската империя. Всичко беше старо, но величествено. Там забелязах, че почти всички жени носят забрадки и дълги дрехи. Това ме изненада, защото в България повечето жени не се обличат така. Попитах мама защо е така, и тя ми разказа за различните традиции и култури.
Тогава осъзнах нещо важно – колко е голям и различен светът!Живите статуи, които ме уплашиха!
В Бурса има живи стражи, които пазят исторически места. Те стоят напълно неподвижно, облечени в старинни униформи. Погледнах ги отблизо и си казах: “Няма начин това да са истински хора!”
Но тогава… един от тях леко помръдна!
Изпищях и се дръпнах назад! После разбрах, че те наистина са хора, които трябва да стоят абсолютно неподвижни. Смях се много, защото се уплаших от… човек!Пътуване назад във времето – Панорамата 1326
След това отидохме в Panorama 1326 Bursa Conquest Museum. Това беше най-страхотният музей, който съм виждала! Вътре имаше огромна 360-градусова картина, която ме накара да се почувствам като част от историята. Имаше звуци на мечове, викове и коне – беше като да влезеш в машина на времето!

Но най-якото беше…

Аз, Виктория, си изсякох пари!
В музея имаше специално място, където всеки можеше да си направи монета, както са го правили преди стотици години. Взех един огромен чук, сложих монетата на специална матрица и… БУМ! Изсекох цели две монети – една за мен и една за спомен! Беше толкова готино! Чувствах се като майстор-златар от миналото.

Храна, която ще помня цял живот
След всичките разходки бях страшно гладна! Влязохме в малко ресторантче и си поръчахме искендер кебап – месо върху препечен хляб, залято с доматен сос и разтопено масло.
Не просто беше вкусно… беше невероятно!
Но любимото ми нещо беше салепът – топла, гъста напитка, която миришеше на канела и вълшебство!

Лудории в парка (и най-страшното преживяване)

На следващия ден решихме да се позабавляваме! Отидохме в огромен парк с атракции и, разбира се, избрах най-високата въртележка. Качих се смела и усмихната, но когато започна да се върти… изпаднах в паника.
Виках толкова силно, че сигурно гласът ми се чу чак в България!Моето вълшебно сбогуване с Бурса
В последния ден посетихме Зелената джамия. Стените бяха покрити с тюркоазени плочки, а вътре цареше тишина и спокойствие. Докато вървяхме, се замислих за всичко, което видях, опитах и научих в Бурса.

Преди да си тръгнем, мама ми купи флумастери. “Ще нарисувам всичко, което преживях тук!” – казах ѝ и тя ми се усмихна.
Бурса беше вълшебна. Пълна с истории, вкусна храна, приключения и смях. Но най-хубавото от всичко не бяха местата, които видях, или вкусната храна, а това, че преживях всичко това с мама.

Мама и тате работят много и понякога нямаме достатъчно време заедно. Понякога ми липсват моментите, в които просто сме си ние двете – без бързане, без телефони, без работа. Но тази почивка беше различна. Тук, в Бурса, всичко сякаш спря и имах мама само за себе си! Смеехме се, разказвахме си истории, откривахме нови неща и просто бяхме заедно. Затова това пътуване беше не просто приключение, а истинска магия. И знам, че следващото ни пътуване ще бъде още по-вълнуващо!